разтърквам очи и се опитвам да отлепя натежали от прах клепачи. усещам как всичко пред мен бавно се раздвижва. бяга, води ме през лепкавата мъгла на моите лилави сънища и откъсва златна ябълка от изсъхнало дървото. плод без вкус, роб на блясъка на своята безценност. храниш го дълго и неотменно, а след това те потъваш в очакване на своята бавна, вечна и неизменна агония. бавно разресвам коси и ги сплитам. дали наистрина съм будна или сънувам пробуждането?