през отворения прозорец пролетта влезе в дома ми. птичките пригласят носейки сезона на тласъци,като вълни.една след друга до безкрайност.без почивка.безспир.само аз седях безучастен до сега.ще мога да нахлузя старите гуменки и поизтърканите вече паналони от миналата пролет.един излето-пикник идва и ме поздравява за добро утро,а аз го черпя с кафе.прелиства горската преса.мисър и мисис птичка са се вемчали.колко радостна новина!само трябва да се внимава да не седна върху Ежко.а медената питка търкулвайки се покрай мен ми сваля шапка.аз отвръщам със същият жест/нищо,че нямам шапка.в гората искаш ли нещо то става/ и пожелавам лек път.после...една следобедна дряма през пролетта-още едно въплъщение на Буда.