здравей...май не се познаваме, нали? сега би ми се искало срамежливо да се усмихна и да си погледна обувките...но усещам, че не бива да е така! от къде си? с какво се занимаваш...ох, да, зная, че са банални въпроси...странното е, обаче, че зная отговорите им! не, не! не исках да кажа, че си като отворена книга за мен! просто исках да...ами исках да спомена, че си очарователна...и това ми влива спокойствие...увереност! а аз не съм много уверен! сега ти се усмихваш :)...ами...знам, че не се познаваме добре, но какво ще кажеш...имам предвид, че...би ли ти се искало да се видим някога отново...но така...само двамата! на едно кафе! или пък кино...кино! аз много обичам кино, а ти? наистина ли!!!? благодаря ти...може би сега трябва да погледна надолу...не! очите ти са далеч по-красива гледка...когато ти кажеш...да. аз ще си освободя време, когато и да било. мхм. сигурна ли си, че не ти досаждам...малко... окей! не, просто съм си такъв! а ти...казах ти, че си очарователна, но пак ми се ще...да :) да. до тогава! до тогава!