Как обичам,когато се смееш на глас!!! Смехът се разнася навсякъде,отеква сред останалите сподавени гласове.Потъва в малките ненужни предмети като призрак в мъгла от спомени.И всеки път щом дори само си помисля те започват да си шушукат и дрънчат,въодушевяват се,искат да ги чуя,да чуя твоя смях в душите им!!! И аз ги чувам-със сърце,отворено за теб,чувам твоите послания.Поглъщам всеки звук-искрен,чист,могъщ в своята първичност-като неизбежна лятна буря!
Загубвам ориентация..остава чувството на сладост,загадъчен копнеж,очакване..опиянение от чуждия израз на щастие...Ах,как обичам,когато се смееш на глас!!! Смехът ме обгръща,омайва,провокира сетивата ми,гъделичка разума,слуха,спомени,реалност,мечти,за да ме накара да посрещна с плаха усмивка това,на което се смееш ти!
И в тази бледа тишина сега въздухът потрепва.Усмихваш се,след малко смехът ти се разнася няакъде там,звучен и чист.Далеч от мен,но дарил част от себе си на моя въздух.Светлина,цвят,усещане за теб....Щастлива съм.