аз съм!
аз бях, всъщност, за сега вече не мога да твърдя със сигурност...какво бях? ами често казано срам ме е да си призная! но не бях лъжец...и не съм! но си спомням, че май имаше нещо хубаво в мен преди време..не съм сигурен обаче! а сега изобщо не мога да говоря....сега е друго! трагедия казват! всъщност аз го казвам, обаче ми се струва добре, когато го слагам в неопределените усти на множеството...те! те съм аз! бях поне....
а за сега...съм ли? не зная!
зная само, че вече за нищо не ставам
а от това може би следва, че въобще не съм!