/фонетична транскрипция над сините нагрени от напеклото слънце скали/
защо "началникът на гарнизона" да не е поетичен текст? може въобще да не е войнствен , на 45
леко оплешивяващ. увиснали рамене.
тих, кокалест, вече отчаян от морското сиво.
може би е загубил желанието си за любов,но да не е съмсем загрубял
(лицето му сиво-напукано като скалите)
към възхищенията от шарени миди,
може още да губи ума си в седефени риби,
и в изумрудения танц на водорасли,
може и да открива змейове в обелените катери
и чужди тайни в залезите (точно като неговите)
да чува нощем по радиото русалки
и още музика във монотонните вълни,
а във крачолите му, униформени и избелели,
със бриза да лъха солена тъга по отплувала младост.
защо дори да не пази нечия снимка,
набръчкана от морска вода и преглътнати сълзи,
в джобовете пълни със риби опашки и пясък.