Парчето хартия изгаря,а заедно с него и моите спомени.
Оставям вятъра да разпръсне косата над лицето ми и тихичко подсмърчам.Не искам да види,че плача,защото това всъщност не са моите спомени.Той е тук,със собствения си живот,описан в десетки редове,и аз нямам право да се меся.Иска ми се да разгадая с каква част от себе си се разделя в момента,но пламъкът,отразяващ се в очите му,лукаво ме отблъсква.
Отчаяно се опитвам да изгоря причините за суматохата в главата ми и за един кратък миг успявам!! Но димът се пропива в мен и аз отново съм същата,изпълнена с гняв и безсилие.А долу в пепелта догарят последните останки от истинската мен,от това,което толкова исках да продължавам да бъда!!!!Безвъзвратно и болезнено.....