да си бях останал в къщи онзи ден.но както се казва в
рекламата the promise is a promise.след цяла
зима кратички разходки из квартала дарвин заслужаваше
истински кучешки излет. търчене по баирите джафкане
на воля риене из стари заешки дупки и всичко там
което прави четириногите толкова щастливи.
бяхме излезли сутринта а сега следобедът преполовяваше.
слизах без посока криволичейки между редките дръвчета
слънцето напичаше врата ми а дарвин весело махаше с
опашка няколко крачки пред мен. малко по надолу открих
пътека която пресичаше косо посоката която следвахме.
горските пътечки излъчват неустоимо притегляне.
поколебах се само колкото да реша: на дясно, свирнах на дарвин
и поех.
тук е мястото да ви представя виновникът за тази история.
въпросният д. е три годишен черен лабрадор. обичлив привързан
весел и все още по детски палав но добре възпитан и откликващ
на командите ми. ето защо когато не се появи след мен по пътеката
спрях и го извиках този път по име. нищо. върнах се до мястото
където се бях отклонил и отново го повиках. отговори ми кратко излайване.
промуших се през храстите и излязох на малка полянка. в отсрещния и
край видях д. заровил моцуна в някаква купчина.
"дарвин! при мен! ела тук момче!" - удостои ме с полувинчато повдигане на
глава и се върна към заниманието си.
"дарвин! при мен!" но беше ясно че си прави оглушки и ще трябва да отида да го издърпам.
приближих и купчината постепенно придоби очертания и се превърна в тяло.
човешко тяло. явно е било покрито с камъни и клони но сега горната част беше
открита а д. забил предни лапи в корема дърпаше със зъби остатък от някаква дреха.
впрегнах цялата си воля и смелост за да не хукна презглава, доближих д. и се пресегнах
през гърба му към нашийника. сега гледах право към това което беше останало от лицето.
като хипнотизиран. на мястото на очите зееха кухите очни ябълки но в едната дупка
все още имаше мръснобяла пихтия из която се гърчеха червеи, устата беше отворена и
виждах черния подут език. трупът ми се плезеше. рояк тлъсти мухи жужаха злобно.
сграбчих нашийника и дръпнах рязко изправяйки д. на задните му крака, това
наруши равновесието ми, залитнах и стъпих право върху простряната настрани
безжизнена ръка. връхчетата на пръстите липсваха вероятно изгризани от някакво
животно. отскочих като ужилен псувайки шепнешком и теглейки ожесточено дарвин
побягнах от тази ужасяваща находка.
е това е, или почти. трябваше да се върна още веднъж за да посоча мястото на
полицаите, а нощем онази ръка оживяваше и се впиваше в глезена ми. будех се
облещен в тъмнината задъхан и потен. но това вече отминава. времето погребва
всичко.