тя беше моя,беше толкова реална и тиха...дали я обичах?....въпрос на настроение,тя беше от онези неща,които нормалните хора наричат истински(колкото и превзедо да звучи тази дефиниция)...тя виждаше в себе си съвкупност от желания,които не можеше да осъществи дори и с моя помощ...господи...сега усещам,че ми липсва...страшно толкова,че искам да живея и да се опитам да разбера пак защо тя живееше за мен....защо умря за себе си ....защо спря....защо......тя беше аз.....аз ли умрях или тя се прероди...къде сгреших.........................