незнам защо винаги става така.изглежда въобще не бива да споменавам какво искам пред нея. толкова силно започва да го иска вместо мен, че ми се отщява, знам ли. нетърпението й аз да постигна мечтите си ги унищажава , някак отнема им силата, и ме оставя затънала в собствените си несигурности-какво точно искам да правя с живота си.
защо е така, защо съм такава, защо всичко , което родителите поискат от мое име трябва да е вече непривлекателно, нейното негласно прибързано желание да успея , винаги води до това , че не успявам , отнема ми увереността че мога наистина да направя нещо
ако можех , вече да съм го направила, нали така ,трябва вече да съм го направила ,щом проявяват нетърпение
навреме да съм красива , успяваща, ходеща по всички онези места , които по случайност съм споменала , че искам да видя
бърза да превърне мечтите ми в действителност, не моя, а нейна и аз естествено ги намразвам тея мечти.
доброжелателност, или някакво нетърпение да изживее живота ми , да ме види уредена и щастлива, когато аз самата не съм напипала още какво искам да бъда. от време на време напипвам някое сигурно желание, нещо , което после няма да ми писне или убегне, обикновено нещо, което тя не иска.
а нощем в просъница,ме преследват винаги едни и същи неясни, пулсиращи форми , хем плашещи хем пленителни-нещо като бели мехурчета опънати около черни тънки скелети , мембрана от лекота върху остра плътност, видяни ту отвътре ту отвън , винаги в ритъма на музиката която слушам, едновременно със замислените и необмислени спираловълни на съня някакво мрачно , уморено потъване и изплуване, и неистово желание да знам какво виждам всъщност
виждам дишащите противоречия между всичко
виждам белези за това в хиляди форми, мехурчета и техните скелети, и какво толкова плашещо и налудничаво има з това, освен , може ви , че от 10 години се опитвам да ги нарисувам
не можеш да нарисуваш нещо и от вътре и от вън едновременно, не можеш да поискаш нещо и да мечтаеш за него, това са съвсем различни светогледи
преди да постигам мечти имам нужда да подредя живота си , да намеря скелета без да спукам мехурчето