Почесвам си, карам костите на гърба ми да изпукат и пак се свивам. Чайките отвън се чуват доста силно. Наитина се чудя какво правят тия животни по това време, или когато не си търсят храна.... дали не търсят Малкия принц... мъничкия мъдрец.
Не виждам никакви звезди. Искам да имам тераса. Имам, но тя е вградена в стаята. И луната се не вижда от моето местоположение.
Имам торбичка с мидички в шкафа. преди бяха много.. много. После не знам защо ми се "наложи" да огранича количеството им. Така че бях поставена пред сложната задача да избера най-красивите, най-прекрасните мидички и камъчета и други форми морски, които да запазя. Сега са сравнително малко. А наскоро намаляха с 5, понеже ги подарих на едни близки ми хора... 4 мидички и едно камъче. Избирах ги така че да им подхождат с нещо. Получи се... Щяха да са 6, ако знаех, че ще идва и още едно човече. Но то неочаквано каза, че ще дойде, и аз не бях подготвена. Не си го сложих присърце... Всъщност отдавна й бях обещала да й подаря малка свещ, за да я запали и потопи пръст в горещия восък и да разбере защо аз го правя... но не съм й подарила. Пропуснах и мидичка да й дам... нямаше как...нямаше и значение, защото не пропуснах да й се усмихна, да я хвана за ръка и да я прегърна. Топлината е страхотно нещо. Особено на тяло до теб.
...хубаво беше. беше хубаво.