Луната.
Първи поглед - я, вече се вижда. Голяма е, жълта, и едно облаче минава точно през нея.
Второ поглед - облачето се е изместило нагоре.
Трети поглед - хммммм... чиста е, но "ореола" й е квадратен около нея. Май ми се спи.
10 минути по-късно - изсветляло е навън. Толкова ли рано съмва вече!? едва 5 и нещо е. към и двайсе отива. Луната е като бледо копие на това, което беше преди. В буквалния смисъл. Бледа е.
Синьо небе.
Почти като тениската ми с качулаката.
От прозореца идва хлад.
И мирис на леко прашно и като след дъжд.
Дали не си е поваляло?
Не. Мирише по-скоро на билки.
Долу има дървета-липи. Прекрасна миризма е това... много отдавна, преди, на село, в къщата на баба Яна, където имаше липа в двора, и ние беряхме листата и цветовете й, за да се прави чай за през зимата... Баба Яна ми липсва. Беше готина баба...беше.
От Луната е останало сега само още по-бледо петно.