луната така порастна по пълнолуние, та чак не вярвах , че ще тръгне на обратно
щеше да преживее клетъчно деление в нощта на кръст и дай
(ОТ ЗАЛА ХРИСТО БОТЕВ ДА СЕ ВИЖДАТ ЧЕРВЕНИТЕ ЛУНИ и певицата чиито глас настръхваше кожи две зли извънземни зад пулта и блицовете светещи зъби на усмивки в тъмното ръцете на гешчето, той виси на лъча от прожектор и феи най различни и бассссссътттт и всички онея лица татуирани в ума ми , бялото нямо фоайе от вън някакъв мътен мрамор нашия свят е черноцветната задуха вътре, зала пълна с мокри коси, и това е някакво откровение, да, рако танцуващ като туземец, криви усмивки
5 часа звуков терор
сутринта видях едни не парти хора
хората които цяла нощ пиха в една кръчма на едно пазарче. хората се сбиха. на единия му потече кръв от носа , аз почти изпищях, но някак външно. просто някаква часто от филм в който не съм. сякаш определени звуци, все още долитащи от залата ме бяха обвили в някакъв щит.
после сутрита заизбледнява, вървях пеша към къщи и се надпявах с метълите пред мен
алабама сонг