минавам към хола и после към банята за да не се изморя от стъпките си. вода толкова много вода почти като мидичките на дете.. и тук захладня и лимонената луна просто мина нататък.
мъничко преди от другото оттатък да изгрее слънцето.
защо никога не са ми казвали колко кафе се слага за един човек? знам за двама, трима, но когато съм сама не бива да будувам и да чакам шумоленето на кафемашината (каква беше разликата с кафеварката).
спокойно и бавно, спокойно и бавно се включват старите звуци, само че ми се струват пресилени.
интересно как се сдобиваш със седми и осми чувства само защото вечерното и сутрешно заставане пред огледалото се сливат - просто не си спал.
чурулик, чурулик, къде е магията от снощи?
къде е белият пакет с обещаната седмица.
дете, гларусите сутрин са будилници, а нощем събират камъчета за теб, пясък за теб, черупки на раци от прилива за теб.
не смея да гадая какво се случва после.