Сценарият зави рязко и .....се върна години напред.Най-неглавният герой уморено ритна ро(к)(лята си и смутено смутено смутено ВИКАШЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
ААААААААААААААА
АААААААААААА
ААААААА...а после (някой му направи течение)..червено като дъжд
и
без много бюджет дори теченията не са като хората в днешно време. ( тът тът тът тът тът тът тът тът)(спря и този звук )И за миг МИГ спря да мисли за детските си опасения и
(не искам диалог с конската опашка на ЦветИ)
се усмихна със всичка сила.Така се усмихват само размазани от любов(понякога и от прекалено много бира)Деца,хайде днес да подискутираме върху въпроса за въображението--каза учителката-сега ще ви съблека три лишени от смисъл предмета.Не зяпайте гърдите на учителката по биология така втренчено,притеснявате мозъка на господин директора ,който незнайно как се е всмукал там.... ..тпва сивото е сърцето на учителката по философия-самотно стиска в шепа собственото си тяло..а това третото тук е парченце трева-безжалостно и времето минава и в пръстите на късокосмест вятър ще заспи при пълнолуние