едно мъничко изреченийце успява да събуди номадския инстинкт
-ние ще сме на приморско , защо не дойдеш и ти...
обикновено такива фразички ме вкарват в няколко седмични мъчения в стил защо не съм там
там при морето
там при хората дето цяла зима изчезнаха в пазарджик
там при музиката
и някъде по-далече от всичките изпити
колко гадно вмешателство по-случайност навития ми за учене мозък.унищожаване на настройките.все едно военните да заглушават единственото смислено радио ...
и може би вече щях да съм някъде в някое празно поле с привично вдигнат към небето палец , все едно точно на там съм тръгнала
така че искам да благодаря за всичките облаци и студове , които изсипаха върху нас...ще избутам още една сесия така
ето дори на балша не ми се ходи
нииикак дааже...ама съвсем
мразя всички тея чорапи които трябва да нахлузя за да спра да се треса от студ