Тя е красива,слаба,руса,има висок глас.Аз съм обикновена,неспособна да предизвика интерес у никого,дебела.Все пак продължавам да си мисля,че единственото и предимство е местожителството.Ако не живеех в дълбоката провинция може би....омръзна ми от може би.Тя не чувства атмосферата,а аз мога да се надявам.Да се надявам,че може би...да тръпна,да късам цветя, да си тананикам силно...току-виж някой ме чул...някой...А дотогава ще чакам.Ще разкъсвам тялото си над четирите струни и ще викам.Нощем.