в кратката пауза между едното ТАМ и другото ТАМ се връщам за малко ТУК-без измерения,граници и ограничения.това ТУК обаче е толкова относително,че чак ми се повдига от отвращение.не ми се вярва ,че този път само желанието ми за промяна е достатъчно.нямам представа кое е истинското ТУК ,защото всички ТАМ те приютяват в моментите на бягство и изглеждат едно от друго по-истински.сегашното ТУК е най-фалшиво-изтъкано от толкова много очаквания и груби обещания,които те превръщат в роб.
а може би това е истината-безкраен път,без крайна цел??! без някакви глупави очаквания,които и без това няма да се сбъднат??!!истината СЕГА и всяко ТУК само за себе си???!!!!!
пътят е дълъг....дали е безкраен можем да разберем само с вървене