...колонките на компа тихичко си пращят данданията.. тука се занимавам с някви глупости, уж приказвам по чата, уж слушам музика, ама съм някъде далече.. много далече. Днес беше поредния ден, прекаран в глупави мечти.. о, не ужас, ‘глупави мечти’ ? що за човек ставам ? нали мечтите не са глупави ? нали те ни дават смисъл за живот ? или по скоро смисъл да умрем ? не че има някакаво значение въобще.. отдавна е минало полунощ вече.. вън вали.. Вали ли ?!? веднага изключвам нещастното чудо на техниката, наречено от някои компютър и кацам на терасата.. мда.. хвърлям тежките фланели някъде вътре на леглото и се провесвам.. оставям дъжда да измие чернилката в душата ми.. дъжда е пороен.. но някак си успокоен.. не агресивен, не налага с пълна сила тая грешна земя, няма светкавици, няма гръмотевици.. просто чист вълшебен дъжд.. чувствам как водата се лее по тялото ми.. хладна е.. не е студена.. действа събуждащо, отрязвяващо.. звуковата картина е неповторима.. ето, това са чинелите на тенекиите по покрива.. отдолу се обажда тихия бас на падащите какпи по забравен бидон.. ритъма на хиляди капки отеква в душата ми.. толкова тихо и същевременно толкова оглушаващо.. седим си така.. аз и дъжда.. всеки заслушан в мълчанието на другия.. ‘дъжда – най добрия приятел на самотния мъж’.. мисълта неволно се плъзва около мен, спонтанно припомнена от словата на един непознат, който ми беше най-добрия приятел някога.. извръщам глава към небето.. капките падат по лицето ми, в очите ми, стичат се по мене, приплъзват се гальовно и продължавата надолу.. като нереална целувка – съшо толкова кратка и съшо толкова страстна.. протягам шепи напред и събирам падащата вода.. изведнъж се сепвам и ги разтварям.. заедно с една шепа дъжд надолу се плъзва и една сълза..
... казват, че когато вали, боговете плачели.. аз съм атеист.. казват също, че дъжда е следствие от подходящи климатични условия.. вярвам, че има някой горе.. че ни гледа, наблюдава, и съди... независимо дали справедливо или не.. но той (или тя ?) съди само тези, които се оставят. Другите не ги бара.. за тях има време след като умрат J. Интересно, ако се сдобия с еднопосочен билет за горе, какво ли ще стане ? какво ли има отвъд? Има ли нещо, за което си струва да умреш.. или да живееш? Или всичко е просто една горчива шега и след целия ад на земята ни чака едно голямо шибано нищо ? и има ли значение ? или с други думи: на кой му пука...
...глупави въпроси.. само затормозяват душата.. или може би се опитвам да се разсея по някакъв начин.. от какво ли? От Нея, да, точно така. Тя е навсякъде, Тя все още е там, на Нея все още не й пука за мене..на Нея никога не й е пукало за мене... или може би не ? Няма значение, вече няма..отдавна няма.. това е друга история, която се опитвам да удавя в четвъртата бира, която надигам...
...дъждът вече отдавна е спрял.. изгрева лениво се показва на хоризонта и погалва косите ми.. не го усещам, аз съм вече мъртъв.. под терасата се въргалят строшени бирени шишета и малка бистра локвичка.. локвичка от сълзи.. моите сълзи.. до нея бавно тече малко рубинено поточе.. от кръв, моята кръв.. малко по нагоре лежи тяло.. косата му се развява нежно от вятъра, а изгрева глезено гали лицето му.. на китката си има тънка червена линия.. да, това е извора на поточето... уханието след дъжд все още не е разпръснато от напиращата жега, която ще дойде само след час.. тялото.. не, не е мое.. вече не е...