здравей,Жана!
де да знам,търсиш някого вдигайки летвата с изисквания за интелект и познаване на основни неща...пишейки това не се чувствам сигурен,усещам прецизното ти оценяване,сякаш съм на изпит или...хм.
за да намаля собственото си напрежение,ще направя пълни самопризнания преди да продължа.и така,аз съм общо-взето простак.да ама обожавам поезията.но я обожавам по един абсолютно варварски начин,гръб,страстен,болезнен и понякога дори смъртоносен.и както е привично на големите простаци,аз самия куцам в градината на стиховете и най-безскруполно потъпквам някои от вечните ценности.като добрите отношения м/у людето.накърнявайки обаче тези светли и чисти идеали,трябва да съм обективен и да призная,че създавам добри за движение просеки в трънака ,от ,в повечето случаи-розови храсти.ох,какво ли си мисли сега човек,като теб за бедния,натъжаващ околните с безумието си,профан?
всъщност, постигам един хармоничен вътрешен мир,когато се оставям на острите,корпинено резливи разкази на Mилес Давис или,още по-добре,на осакатения до съвършенство пянен ромол,извисяващ се на прекрасните 160см.и бликащ на черни и бели струи изпод разкривенита пръсти на Мишел Петручяни.и в този душевен комфорт,ненадейно или напълно дейно,моите мършави крайници се впускат в едно еретичн0,едно подсъдно,бих казал дори крайно неподходящо тактуване и визуално омаскаряване на висшето изкуство на музиката.
клети,клети плебеие,признай си и последните долни инстинкти-шепне недоразвитата ми душа.и в този момент на тотално себеотричане,подвластен на желанието да разкрия цялата си мерзка същност,подобно на големите и силни хора аз правя последното признание:
на мен не ми дреме,дали съм плебей и простак,още по-малко дали успявам да покрия и най-ниските изисквания за добро държане,въпреки личната ми убеденост че съм получил превъзходно възпитание.не се чувствам зле,когато минавам с тежкия си болдозер край крехкия фундамент на личните ти очаквания.И НИКОГА НЕ СЕ НАТЪЖАВАМ,КОГАТО СВЕТА И ВСИчКИТЕ МУ ПРИЛЕЖАщИ чОВЕшКИ ЖИВИЯТЮРИ НЕ ОПРАВДАВАТ ОчАКВАНИЯТА МИ.
оу,прости ми,Жана,едно единствено Мнoгoхорче отново те натужи със своето изливащо се в гейзер бръщолевене.по-добре за теб ще е да вземеш своя фенер и като истински Диоген да потърсиш човек там,където изобщо не си го очаквала.защото сред величествените Изкуства пъплят всевъзможни гадини и само понякога сред тях преминава истински,жесток,болезнен човешки ураган,които с удоволствие почесва гонорейния си мазол,плюе в/у завесите и оставя след себеси 3-4 размъкнати копелдака,които след време с кеф ще споделят беглита си спомени за това интелектуално бедствие,така наречения някога ПРОСТАК.
писмото ми излезе каквото го исках на прима-виста и в този му вид ще ти го праъя.ако извадиш късмет,Интернет ще рухне до час-два и няма да се зблъскваш с още един куп глупости.в най-лошия случаи ще решиш да ме наръгаеш,така както го заслужавам,а аз навярно ще успея да извъртя някак нещата,евентуално да се извиня и така,леко по леко можем и да завържем кореспонденцията,заради която реших да ти пиша.и защото така и така съм навлязъл вече в дебрите на фантазирането,ще завър6а писмото си до теб,така:
не е зле хората да се срещат понякога с простацитте.ако не друго,поне ще видят от какво ги е предпазила природата.а като един горд представител на вида си,ще извърша грях ако не използвам случая,че все още четеш това нещо,за да те поканя na кафе.някой ден...
някъде...
кой знае.