никога не съм имал негативно отношение към живота.и ни най-малко не мисля,че депресията ми е вредна или опасна,бих казал че дори не става въпрос за депресия.безверие е по-точно.
в твоите думи искри вяра в утре,в нещо будно и вероятно красиво.звучи налудничаво,но аз не вярвам в утре,нито в това,че можем В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА да решим и съответно изберем нещо истински важно за нас.наркотиците са неприятно нещо и не се заблуждавам и за миг,че ще им платя цената някога,но ако вземам по-често разни боклуци през последните 3-4 г. то вярата ми се омота съвсем в лабиринта на противоречивите дни още когато,като някакъв видиотен дебил,опитвах да споря с колеги за неща,от които никoй от нас никога няма да разбира достатъчно,за да може да каже и две верни думи.в момента не страдам заради загубеното си самочувствие,тъй като се стремя да стоя колкото се може по близо до нищетата,която в голямата си част представляваме.и не ми е просто гадно заради абстиненция-от кокаин такава не се появява.
аз не вярвам,че утре ще е хубав ден,но зная ,че ще се справим с това което е в него.това може би добавя малко нихилизъм към характера ми,но в никoй случаи не ме превръща в антихрист.
и най-важното,което наистина е част от проблема- осъзнаването на фактите:че всички сме еднодневки,хвъркъщи над обикновенно смешните си забавления и не мога в кратките си срещи с някого,да съм подготвен да отговоря и на едно negovo очакване;че ако имам идеал,той не би могъл да се доближи,дори разполагайки с такива "непобедими" оръжия,като волята;че не носим отговорност за чуждите разочарования,а в своите трябва да търсim скрити и невидяни нишки,отдалечили ni от чезнещите насам-натам живинки.
не може да се каже и че съм циничен,защото аз уважавам същия живот и същите живиятюри,част от които съм и аз,но липсата на Вяра,не на увереност а на Вяра,пречи или поне не помага никак за намиране на стимул да гоня някаква фикция,която е вероятно да е грешна или излишна.а след такива съм тичал.
няма да говоря за това,колко точно ме е бил света и живеенето,просто за това няма мерни единици,и казвайки "страдах много"напрактика не казвам нищо.не мисля обаче,че съм понесъл и малка част от здравия бои,дето запълва пролуките м/у по-добрите времена.искам да ти кажа,че не съм мъченик или клетник някакъв.но не познавам добре и Голямото щастие,може би ззащото съм го виждал по някакъв начин и не желая да се отскубна от сравненията.
и най-накрая,моля те,не искам съвети,защото зная колко субективен е живота и колко безполезен и непомагащ е един съвет.давам съвети само в кръга на шегата,защото в 27-те си години аз не зная и една универсална истина,на която да мога да базирам съвета си.уважи правото ми на щастие-нещастие,успех-пропадане,живеене-живеене.ако не можеш да го направиш,разбирам-тогава ме игнорирай,безразличието в този случай ще е толкова точно отношение,колкото уважението.и да,ето тук има едно зрънце:ако има Вяра,с която да мога да се помиря,то тя е в един Бог на пълното пренебрежение,Творец които в безкрайната си топлина и любов ми е подарил най-красивия дар-собствената си незагриженост относно собствената ми натура,без да ме ангажира с илюзията да опитвам да оправдая живота си и това че го живея.
унесох се,едва ли си стигнала чак до тук с четенето,но ето още нещо-поезията,която по един или друг начин ни свърза,обикновенно се ражда с цезарово сечение,нмого по-рядко сред поля и пчели.и се използват ножове.
shadowplay,които продължава да се удивлява свит в пашкул,и да се пита наистина ли кокайна е онова митично чудовище можешто да прекъсне едно интересно,макар и крехко приятелство/както го нарекох в самото му начало/,и още по-наистина дали цялата ми природа е сбъркана и всичко което ти написах не е просто заблуда на един поошашавен от стимуланти мозък.