знаеш ли,искам да разказвам постоянно за нея,но искам да разказвам пред нея.исками се да пиша с часове в мрежата,но искам да пиша само на нея.това дава ли ти представа за нея?или за мен?
добре,ето нещо за нея или за мен,де да зная:разделени сме от дълго.колко дълго е неточен въпрос,времето се измерва не само в дни-аз го меря в самотните шамари,които си удрям.от тях съм пребит,навярно имам комоцио и дори мисля че съм в нокаут.когато се събуждам,рисувам образа и,с които не се разделям до заспиването,дългото мъчно заспиване.а след него,отварям врата и през нея влиза тя самата,с най-стоплящите очи и това е като дълго чакано опрощение,или като амнистия за смъртник.до събуждането.
то е човешка драма,каквато има навярно всеки от нас,макар че за мен е живеене и неживеене едновременно.не е вече само любов-страданието от безбройните ми наранявания на един ангел ме прави не просто лош и глупав,прави ме нищожен.
прости за патетичния тон,не те познавам,но споменаването на името и от друг винаги отприщва в мен язове на реки от самообвинение.а явно имах и нужда да напиша това.благодаря!
и ето че навярно фенерчето не свети напразно,май виждам човек.
иво