хората изчезват от мен.
или прибират думите си някъде из задните си джобове, или просто си тръгват.
понякога някои бързат, други съвсем провлачено си заминават от живота ми...
не мога да запазя музиката в очите им.
не мога да се запазя в тях сякаш...
увяхвам от дългото отсъствие.
и вече механично свиквам със загубите и паденията.
аз преглъщам хората...
тоест само си мисля,че го правя...
давя се от ужас губейки ги.
не искам вече.
искам да съм бездушен остров,но все пак...да спират при мен, да се приютяват...искам да съм земя,почва...
искам растителност.
стига суша.
стига самота