реките...
реките
незнам какви са.престорени морета.
солени се стичат по лицето ми.
и буйни.
пронизват те.
убиват мен.
усещам,че те задушавам.
а сама не мога да спра.
затова си тръгват.
затова.
защо не мога да преодолея.
защо изобщо по дяволите съм.
и плача.отново.безрезултатно,неизбежно,
никакъв разум няма във всичко това. само тъжната мен-безполезна.празна.
пресъхнала река...а сълзите?...малки локви
просто ги прескочи.