седнал, свит и прегърбен в края на въртящият се стол, които преди много много години донесоха от бащината работа и.. не! не успях да свикна да потъвам, нито да се въртя на него.
и така вероятно този стол още дълго време ще си стой там (почти в центъра на стаята, където пречи на всички) приел с достолепие отделеното му място. разбира се с основание е заслужил моите случайно подхвърлени, стигнали до пренебрежение погледи. и все пак важно е да не забравяме, че това един от тези най-най-обикновени столове, които обаче имат своя история, драскотини,петна и други разни похабености. по него се разчитат знаци от лични воини и семейни обрати. ето защо моя стол не е скучал.