аз... хм, какво аз? нямам какво да кажа този път, обаче ми се говори. нормално ли е? като че ли има значение... да, чак сега осъзнавам колко много ми се приказва.. чак сега осъзнавам колко много неща е имало да кажа. чак сега осъзнавам колко много ми се иска да ги бях казал. чак сега осъзнавам колко бих искал да ги кажа. чак сега осъзнавам колко съм го искал. чак сега осънавам, че явно никога няма да ги кажа.. чак сега осъзнавам че за другите няма никакво значение дали ще ги кажа или не.. дали съм ги казал или не.. чак сега осъзнавам, че колкото и да ми се приказва в момента аз наистина нямам какво да кажа. празен съм. или поне аз така си мисля.. уф, не мога да спра да се учудвам на себе си всеки ден.. това не съм аз.. някой ме е отвлякъл и ме е оставил с този непознат в мене.. ''кой си? а?''. мълчиш. а къде съм аз, а? къде съм? господи.. това ли съм аз..? непознатия? ''аз съм ти?''. охх.. огледалото пак ми говори.. а дъжда, който все още го няма, но аз ще го довлека над мене, също говори.. брей, май все пак може и да си намеря с кого да си поприказвам ? тишината е толкова шумна.. заглушава всяка дума или мисъл.. тишината е убииствена.. заедно с нея ехти ритъма на сърцето ми.. отвън оглушаващия дъжд също напомня, че го има.. Музика на Душата ли е това? ох.. колко ми се приказва..
....чак сега осъзнавам колко съм досаден....
извинявъм съ...