в тъмното цигарата й свети мъничко по-силно от марс , който тази година бил максимално близо до земята
имахме нужда от един час за да запалим тоя безумен огън а сега огромния дънер си тлее и цяла нощ ще топли, но пък душата ми се просмука на дим вече
виж падащата звезда
но аз вече съм скрила всичко в чувала , главата и краката и ръцете и някакви неопределени части които летят около мен и всичкото мирише на дим
сутринта един взривен изгрев над бадемите , докато търсим вода,
вода със смъртоносния вкус на блато, слънце пясък , остатъци от кей разяждани
водата е ледена и бистра прозрачно зелена дъното на райета като скалите горе , праволинейни пластове и гора подстригана от вятъра на черта
другия нос -стара планина всъщност, се губи в мъгла
има делфини които пропускам защото съм се скрила под водата (да не би да се превръщам в щраус??????)
гмурване риби водорасли бавно издигане скали на райета от долу
скали на райета от горе
и сладката леко пареща миризма на съхнещи гроздове и светло жълта земя и на огън тоя миризма на огън ще ме преследва
особено в колата , където лежах върху шалтетата, зад съученика на петя дубарова и ани с техните цигарени остроти които от време на време успяваха да ме върнат в реалността
обли хълми
клатещата се кола
стомахът ми си прегризва гърлото (от водата е мисля си от водата не умирам още )
в бургас се изсипвам като труп в чувал от колата
само за да открия че съм на един билков чай от нормалното човешко съществуване
красиво
двете страни на монетата-иракли и крановете на бургаското пристанище
да се приемат по отделно