автобусът тръгва невнимателно и блъска жената. може би лекичко. тя залита, сплъстената й сива коса покрива лицето й, всичко е сиво накуп - камъчетата и асфалта, пръчката, която използва като бастун. не искам да наблюдавам как всички си крещят, докато тя плаче. тънките й крака са голи под коляното, раздрани. мръсно е, това място винаги е мръсно. не ми се стои, не ми се цапа. привиждат ми се пера от гълъби, стърчащи между зъбите на прозяващ се уличен пес.
на бележката закачена върху къщата Ми пишеше: дано имаш ръкохватки от крокодили и пердета на плитки. дано имаш печка, която готви глина.
да, смъквам прозорците ниско, за да не ме виждат съседските деца гола - по месо и кости. лош грим, сънливост и крива уста. така там може и да съм щастлива. пачингг, гръм, свлачище на съседните скали.
всеки ден има смисъл да се започне, защото ще седна до нея и ще гледам как блещука и бръщолеви. дано да успее с този си ден като портокал. наопаки.
*
- тире за ири, * звездичка за ири, . точка за ири, ако й потрябват в самолета.