Острието се отплесва и потъва в меката долна част на показалеца.
Гледа как кожата и плътта под нея се разцепват.Кръвта ,червена и топла
избликва навън, докато болката взривявайки нервите все по-навътре се приютява
в мозъка.
Стиска срязания пръст.Сякаш стиска сърцето си,туп туп.Кръвта пълни шепата и,
прецежда се, капките попиват по недонарязания лук.
Трябва да я спре, да почисти и превърже раната, но не го прави.
Не помръдва. На печката нещо загаря.
Ще се върне всеки момент, и на масата няма да го очаква вечеря. Тогава.
Яроста се ражда в очите му. Красиви , мъртви очи. Няма милост за нея в тях.
Няма нежност. Само студен гняв, светкавични юмруци, борба за глъдка въздух,
болка и животински страх.
Звук на ключ влизащ в ключалка.Прещракване. Врата се отваря, после се затръшва.
"Къде си,жено!" - стърже гласът му.
Трепва, изтрива окървавената длан в роклята си, навежда се бавно и взема ножа...