... тихото присъствие на Древния и младия, вместо натрапчивото и някак шумно подмятене на вълните, които набраздяват тялото със следите на вечния кръговрат. Искам да обичам отвисоко, искам да забравя, но как, след като никога не съм помнила ? Искам онзи покой, граничеш със забравата, излъгах, че шума на мислите и газирането на чувствата не ме направиха чужда в света на своите. Искам да присъствам, без да съм доизмислица, а декорите да следят внимателно всяка моя стъпка, потръпвайки неволно от неумелото ми докосване. Искам там ... при осъдените души ...