".. кажи ми, защо упорстваш все още? защо още си държиш на измислената мечта? не разбра ли най накрая? ти загуби." загубил ли съм? тогава кой е спечелил? "а има ли значение? за какво ти е да знаеш кой е спечелил? за да му стиснеш ръката и да го поздравиш ли? как ли пък не.. не.. не е важно кой е спечелил, или кой е участвал. важното е че ти загуби. дори бих ти казал, че съжалявам, но няма да го направя, защото не съжалявам. защото ти си виновен, тъпако." говориш спокойно. а такива думи би трябвало да са съпроводени с доста яд или гняв или каквото е там. "да. така е. говоря ти спокойно, защото това е истината. защото няма смисъл да ти крещя, нали? и без това няма да ме чуеш и винаги ще си държиш на тъпата мечта. не е ли така?" .. "мълчиш. е, значи съм прав. винаги съм бил прав. и никога не си ме слушал. предполагам няма и да го правиш за в бъдеще." ами.. вероятно.. няма какво ново да ти кажа, ти знаеш всичко за мен.. а аз не знам нищо за теб.. "да. ти не знаеш нищо за мен. пречи ли ти?" хм.. ако разсъждавам по твоята логика, дори и да ми пречи какво от това? "тук си прав. няма никакво значение."