разбирам погледът ти
още преди да ме намразиш.
незнаеш какво чувстваш
незнаеш чии са мрежите,
забравил,че
си се напуснал.
отказал си се рано,
приятельо...
рано,много рано е
да сме в скръбта си заедно.
преглъщаш думите ми,признай,че не си ги дъвкал...
ще ти приседнат.ти не ме разбираш...
и себе си,и малкото останало от тебе ръфам.
незнам каква е тази хищност.не я обвързвам с име.
някаква мутирала ядосаност заради света несвят,
заради живота изживян без опита житейски....
подарете ми пейки...
ще ви направя места.
със безплатен прием ще бъдете
разменете си сега права...
а аз ще гледам отстрани
и нагло ще се смея
събирайки остатъците от ума ви.