заклещена в час с егоцентрика със синята риза надут стар професор, изнервящ с перфектния си стил на обличане главата вече не ме боли р. прелетя безмислено край аз на пейките във вътрешния двор, наливам вечната разтворима супа в чашка, после бонбона изненада на следобяда- просто няма да повярвате кой ни е асистент, мдам всичко това през чудовищното изтощение на цяла сутрин див синузит, хората отиват да се напият в купола на мамута , представям си ги, сумрака , скелетите , пияните смехове навеждам се да разгледам шарената ризка на питърчо и той ме прегръща към акулския зъб на врятя му, лескотаня /някой й е лепнал и жертвата тава вече е отвратителен ник/ блуждаеща ,минчо се хили по кофтито начин, сашко с полукосата си , ванката се опитва някак да ги разбере,
сигурно още са там под купола, в кокалестите крака на мамута , аз се качих с най силния порив на вятъра в 280 , ето сега ново заклещване, 30 минутки до орлов мост, красиво задръстване красив порой, красив вятър, тъмно, един микробус изхпреварва по тротоара, плиска, някакъв изваждащ от упоението студ - сякаш миризмата на амоняк ,
и изведнъж съм будна след цял ден транс, в леден дъжд с дъх на сняг, вятърът почти ме събаря по улицата студ до безчувствие, леца в качулки казват здрасти
и изведнъж съм будна
дърветата се блъскат едно в друго,някакво растително пого, леденият вятър и дъждът значи всъщност са приятни, хапещ студ, със звука на всички полу откъснати транспаранти, явно е отвял и мъглата от главата ми