мислите ми чакат на опашка.
само дето е затворено и надали ще напиша нещо умно.
гладен съм и ме мързи [мноого] да отида до хладилника. всъщност вече два пъти ходих до там и само си набелязвам какво мога да изям, какво да си направа. после се връщам тук и се сещам отново колко много съм гладен. в стомаха ми се е образувала черна дупка и скоро ще се самоисмуча и ще отида в друго измерение. чакам там.
[глупости.глупости.също]
това заслужава да бъде изтрито. два пъти поне.моля