гледах рапсодия в бяло
отнесен занесен филм
адски тъжен адски смешен
теди москов на кинолента
не на театър или по тв-то
топъл като чай
тъжен като сметище
с бесуващи алкохолици и бездомни ядрени физици
всъщност телевизионен театър
малко или повече
и накрая черно-бялото става на бяло
и черно-бялата актриса се залива с бяла боя
въпреки че тя
мая н./дана/
носеше само сини дрехи
сигурно защото по радиото си слуша единствено
гершуин и неговата рапсодия
тя работи в куклен театър и директор там е филип трифонов
кукленият театър е до бомбеното убежище - графити студио
и в този ред на мисли се сещам че на касата на киното ми казаха :
"момчето си отива" е на 15 декември
има време
--
накрая след дружно крачене видях за левче
х.п. лъвкрафт на френски
вчера си го взех на бг
изпращане до метрото
и пак разходка край същите улици
и към същия дом
--
цензурата е поразила няколко поста хаха
вече втори пост ми е изтрит плазмоу хаха
*you have been erased*
--
на кой в крайна сметка е
in a manner of speaking
--
на обяд започнах да гледам един корейски филм
" tell me something "
от вълната перфектно добри крими/хорър филми е
и като връзка и на сюжета и на монтажа
режисьорът използваше
" lay me down, the lie will unfurl
lay me down to crawl "
/ на пласибо хаха /
иначе във филма става дума за убиец
който убива реже и разфасова
с изтънчена хирургическа прецизност жертвите си
и после размества частите и органите им
слага ги в сиви найлонови торби
на най-неочаквани места
/ хората в един асансьор изпаднаха в масова психоза
след като шурна кръв изпадна глава и ръка от една от торбите
деца си играеха с една количка за пазар
и разкъсаха сивото скривалище на остатъците от няколко човека /
и после пак звучи пласибо
и така нататък
сега ще го догледам
--
измислих начало.