погледната като хапче за фантазия, мъглата е в топ10 из горните позиции. в топ10 за активиращи специални настроения също, видях ли го тоя кораб как мина покрай мен или това е огромен човек. някакси в мъглата успяваш да видиш само тези, които трябва/същото и за флората. и улично осветление, разбира се, иначе мъглата се принизява до категорията на пиратско видео с превод в ефир.
а наоколо мммммддддммм, тъкмо да отлепя от земята с мощен подемен плясък и се появяват редовните, които след секундно оттърсване от изненадата, пак искат нещо.
пауза с еквивалентно времетраене и в двете реалности. като малък си мечтаех за джаджа, която да спира времето за всички, без мен. целта е била нещо за постигане на спокойствие, или нещо, което циркулира из чекмеджетата на едноцифреногодишен мозък.
прелитайки през реалността от картички с пейзажи на бомбардирана шотландия, отделям две минути за рестарт и новото завъртане може да започне - около сега.