Никога не бях си мислил, че мога да направя такава грешка. Такава огромна грешка и в същото време толкова сладка. Понякога е полезно да се допускат такива грешки... Не е ли добре ? Добре ли е?
Едва когато се допуснат такива грешки, човек вкусва нови пайчета от света. Друг е въпросът какви ще са вкусът и цената на това изкушение. Така или иначе, това пак е някаква тръпка. Тръпка от тези, които аз обичам. Тръпката на грешката. Едно вълнение, което те човърка от вътре, докато не му дадеш поле за нова изява-т.е. нова грешка. Абе, изобщо грешете, за да знаете от какво/кого да се пазите и как. Аз отговарям за последствията.
Като подправка на всичко казвам *Безумно искам те. Умирам и се раждам в теб[...] Сияние с ангелско лице...