Прибирам се един ден от училише. Единственото ми желание е да се върна вкъщи и да си отворя "A Way with Words"-а да чета. По пътя завалява. Ох... Само не това! Нямам чадър. Еми то приятен дъждец.
И, като бързам по пътя към вкъщи, настигам едно момче без чадър с дълга коса, което едва-едва пристъпва. Или е толкова отчаян, или му харесва да е под дъжда, или не знам и аз защо.
И веднага се сещам за Icarus - едно много свястно момче от mIRC. Интуицията, която никога не ме лъже за хора от чата, ми подсказва, че е той. Минавам покрай него и чувам да си тананика хардрок... (Не че разбирам много от тия стилове, ама ми се струва такова) Да! Сигурен съм, че е Георги.
"Гош. Айде на една бира. Аз съм Trainee от чата."
Той изправя глава, поглежда ме с някакви много тъжни очи и ми подава ръка да се запознаем.
Отиваме до най-близкото местенце за пиене на бира. Той ми разказва своята история за нещастната си любов. После - аз своята.
Чудя се как да го убедя да си подири някоя друга момичка. Правя опити. Но не успявам.
След няколко бири той най-накрая се доверява на съвета ми. Лошото е, че не знам дали го прави под влияние на поредната бира. Ама ние не сме изпили много. По всичките му приказки и изобщо по цялото му поведение разбирам, че ще ме послуша. Доволен съм. Той-също.
След няколко години. Същият град. Място близо до неволната ни първа среща с Icarus. Новото място се казва "Съвет" или "там, където се скючват бракосъчетанията". Аз се женя. Булката е красива. До мен и нея виждам една друга прекрасна двойка - кумуващата. Icarus ми е кум! (Ама, много хубава момичка си избрал , Гош!) Те бяха казали, че искат да им кумуваме аз и моята булка след 3 месеца на тяхната сватба. Ей тва е щастие!
Лошото е само, че целият разказ е мечта. Даже и не познавам Icarus наживо , за да го убедя да си потърси друга. Но ми се иска да се запознаем. И да се изпълнят поне едно 99% от разказа.