от къде се връщате , хлапета , в тоя откомврийски неделен следобед, понесли бели облаци и миризма на жълъди
в оранжевия въздух летят златни мушици, по пътища очертани от паяжини
днес попаднахме с ани на стихотворението за мечтите и детството на някакъв скандинавец,
казваше се забравих думата /забравих и името на скандинавеца/
малко преди това се сабудихме, дюшеци на пода в сгорещената й стая другите са си тръгнали по-рано, никой ли не е изтощен колкото нас
изтощен от дебилния хилеж на разсъмване, от кога не сме дочаквали това състояние-чувството че говориш световните истини, бъдеща библия, и именно за това не можеш да спреш да се хилиш
момичето от русе не знае какво да си мисли. научихме я какво е джаз.
тя е по-голяма със 6 години и слуша гоа, ходи на партита с бинда на челото , някакви флешбакс от индиго. срещнахме я в дупката:
ето ме влизам долу другите допиват на вън боли ме глезена но съм на парти тук, ето го и него сутрешния човек с усмивката , приятел на пешо-дето-спи-на-попа, зенк подскача подивял наоколо, сашо-осама залита в керна качулка , само зъбите му светят.
осъзнавам колоко малко хора познавам тук. осъзнавам как въобще не си спомням как ще звучи тая музика. осъзнавам как от година и половина цикля на едни и същи занимания, едни и същи хора, едни и същи партита, разбира се обичам приятелчетата но имам нужда от проветрение.
пешо-дето-спи-на-попа не може да спре да врещи от радоств отговор на старите и явно любими хаус зверства от пулта. хаусът е кръшна музика. флиртаджииска , хората танцуват по двойки, въртят се един около друг , оглеждат се , общуват безсловестно дето се вика. брачни танци на червените водорасли , мазе с червени стени , истински аквариум. истинско просветление.
сутрешният човек с усмивкака си подскача и си се усмихва естествено. някой хора успяват да ти наредят целия ден , след сутринта тичане , молоко с мадамата дето седна върху ревербераторната/?/ колона , несметните познати , закъснения и разляти кафета
нови места
нови хора
нова музика
нови усмивки
голямото отцикляне
и в момента на най-грубия преход между парчетата 5минутен скретч върху два тежки сметващи се ритъма, никой не знае как да танцува но никой не спира , пешо-дето-спи-на-попа пищи а аз съм едно червено водорасмо и спокойно се нося наоколо в облак мехурчета
за да ми кажат после белите неделни облаци в три следобяд "добро утро отциклило същество"