прибирам се към нас.. след поредния пропилян ден в училище. простотии, зубкане (или не чак толкоз) и пак простотии. фалшиви усмивки. фалшив смях. фалшиви лица, прикрити зад тонове грим (метафорично и буквално). единственото ми желание е когато се прибера и отворя входната врата да Я видя зад нея.. еххх.. по пътя завалява. дъжжжд!! не е като да видя момичето, за което бих продал душата си, но пак е нещо. дъжд.. дъжд.. усещам нещо силно в мене.. нещо ме стяга в гърдите.. нещо притиска еуфорията от дъжда.. да, знам какво.. отново.. и отново.. ех, луд за бесене съм. ама това е друга история. сълза се отделя от очите ми.. не я
виждам, защото дъжда размазва всичко. но я усещам.. гореща е.. And it''s hard to hold a candle in the cold November Rain.. да, гънс&роузис, подходящо е за дъжда. може би и за настроението.
чувам стъпки зад мен. дори не се обръщам, въпреки че минават по близко до мен от нормалното. не се притеснявам и от факта, че си припявам фалшиво ей тъй за кефа на улицата пред непознати хора. отдавна не ми прави впечатление. може би и на тях? "Гош. Айде на една бира. Аз съм Trainee от чата." изправям глава и го поглеждам. да, сравнително на моята възраст, горе долу висок колкото мене с къса чуплива коса. ''дано не е видял сълзата'' мисля си докато колебливо подавам ръка да се запознаем.
замъкваме се до най-близката кръчма (всъщност е кафе, ама това не е важно).
решавам да му излея душата си. пичът е свестен. не е нужно да ме убеждава че мога да му имам доверие. усещам го. и му изливам цялата си душа. после и той неговата. въпреки че полагам неимоверни усилия да не мисля за Нея и общо взето да гледам да забавлявам Trainee не успявам особено. чак кофти ми става като го гледам да седи срещу мене и да си блъска главата и да си мисли ''как по дяволите да му помогна, да го убедя..''. защото наистина иска да ми подаде ръка. виждам го. прави го. след няколко бири решавам все пак да се съглася с него, ако не за друго поне за да не си блъска главата.. какви ги приказвам, знам, просто ЗНАМ че е прав. не е нужно да ме убеждават, че да го знам. всъщност.. може и да ми е нужно.. не знам.. просто знам, че вече толкова време чувствам душата си разпиляна.. или пропиляна.. май няма голяма разлика.. Пичът наистина видимо остава доволен.
След няколко години. Същият град. Място близо до неволната ни първа среща с Trainee. Новото място се казва "Съвет" или "там, където се скючват бракосъчетанията". Trainee се жени. Булката е красива. Аз съм им кум! Неволно обръщам глава встрани от мен и срещам две прекрасни очи. ''да, това си ти. обичам те'' чувам да казват собствените ми очи. момичето до мен е щастливо - също като мен. нейните очи също отговарят ''обичам те''. да, красива е повече от всичко на света. ''обичам те''. Скоро ще си разменим ролите с Trainee - тогава той ще ми е кум на моята сватба след три месеца. Ей тва е щастие!
......
хех.. приятелю Trainee! споделяме една мечта май :) това, че не се познаваме наживо може да се оправи по доста лесен начин. лошото в случая е не че целия разказ е мечта, а че докато го писах (и нагло преписвах и плагиаствах, btw:)) си мислех точно кое ще е момичето до мене след години.. да, няма нужда от обяснение.. на мен също ми се иска да се запознаем и ако не друго, мога да ти го гарантирам. А това, за 99те процента.. ами ще ти кажа кое ще е липсващия процент.. вероятно няма да си припявам хард рок, а хеви метъл :)))) ама не се знае .. (за припяването, де)
P.S.: нямаш си и представа каква радост изпитах, докато четох разказа ти, Trainee. благодаря ти.