два часа мълчание облечени в бегли подобия на думи
важно е да се гледат стените за да не погледниш въпроса в очите
какво правя
какво искам да правя
просветлението ми ме остави , за да мина в следващата фаза,
но аз още търся стената пипнешком
стената е 2 педи дебела, обичайната дистанция на стеснителността
и поредния лепкав и безмислен разговор, в който от нас се чува само аз
аз
аз
всеки от своята страна на стената
на къде да тръгна сега?
и трябва ли да тръгна на някъде
реших да пропусна стопа към благоевград, съжалявам свет...
просто тука сега е тъмно