..someone special,but i''m a creep...
не знам...омръзна ми от егоизма просто... помолих за себе си.малко внимание,малко възвръщаемост на моето внимание.абе,исках си малко сбъдната мечта. получих обещание,но след това и дневната доза егоизъм...
надявах се...
и вече спрях да го правя. обичам изненадите. не знам какво да правя,когато ми отворят врата,или ме носят по стълбите,или ми целуват ръката.не съм свикнала на такова държание,но ми е хубаво.взаимно ми е-без егоизъм.
оправдания. влизат през носа и ушите,и устата и вече няма как да дишам. и все си прехвърлят топката пред мен,за да стана още по-незабележима и измъчено.колко трудно е да спираш сълзите,за да не уплашиш другите на специалния си ден. а трябва да им кажа,че го провалиха. всичките ненужни и изкуствени жестове и погледите към мен"нали знаеш,че аз съм прав и невинен". /среден пръст/ знам кой е прав и кой е невинен. не е нужно да засилваш вината си. не е нужно да ме отделяш от сълзите,защото ти няма да ми помогнеш...
дреболийките...достатъчни са,за да те зарадват...,когато са хубави. но когато експлоадират в теб като хиляди малки иглички,режещи всичките ти кончета изтъкана защита-предразсъдък мразя малките неща. мразя хората,които живеят за тях. мразя и себе си значи
смехът. вечната ми маска."толкова си красива като плачеш".смехът е 1/4 от съществуването ми. другото е самота.и аз не пея. и съмшастлива надалеч...т.е. илюзията ми за щастие е далеч . а аз не пътувам.
глупости!