още от следобяда предчувствам нещо, докато чакам пред военния най-доброто подобие на дъркджентли, изсипан направо от планината се нахвърля върху сандвичите, а наоколо е кошер познати лица
харесва ми да мисля че съм шпионин и съм дошла само да донеса тайните касети , че никой няма да ми се нахвърли с я виж на инчето и генко момичето, кооооолкооо си порастнала.
най-обичам да ми казват колко съм порастнала, от 7ми клас нито сантиметър, дядо ми направо не искаше да повярва още две години ме мери на стената, и после дълбоко се разочарова от мен.
още от следобяда предчувствам колко ще е брутално всичко, кьосев почти нормален и силно сдух, наде загрижена, опити да краден номер 42, рапърчета наежени на улицата ни наобикалят. конкурираме им купона, знам ли.
всички са в голямото зле , половин час след началото някой вече не може да ходи , гомес събира всички столове от апартамента с неясна цел. освобождава си място като изхвърля масичката, боян свири на нещо което смътно напомня валдхорна. няма си мундщук и е достатъчно да пееш вътре.
мазалото е мазалото е мазало подходящо само за осемнайсети рожден ден истинско качествено мазало ,повръщано по стълбищата на кооперацията, наводнение в кенефа, амфетаминковци в банята, някой си търси с кого да се сбие...
голямото зле продължава и на следващият ден. самотната ми разходка среща всички, руси разстила на попа плик със псилоциба и разказва мальовските си филми и точно тогава 60годишният ми чичо наднича иззад статуята да каже здрасти, естела и тонката делят кресло облегнато на чешмичката на седмоцикъл , и изведнъж решавам че
всички сме прескочили
чертата
или пък трапа
и съвсем логично сме продължили нататък