Ах, мисля си, мисля си и говоря... Как може да е такъв светът? Ах, мисля си, мисля си и говоря : Светът е такъв заради нас.
Изплъзва ми се нещо изведнъж: Аууууу, Азис е мъж!
Стаписвам се нещо и славно излочвам душата си бавно.
Нека! Нека повторя, потретя. Всичко огрявала е ТЯ!
Една... страстна целувка и виждам - плаха милувка.
Айде, айде пак да спрем. Да се... СПРЕМ!
Устрем златен в мен напира, искам тя да еволюира!
Чакам, още чакам, винаги ще чакам, на нейния праг, докато не ме изрита стопанина й "драг".
***
О, прескърбие! О, немилост! Трябва ли от теб да тичам? А да я обичам?!