Нощта се е спуснала над града, а един човек върви сам по улицата. Това съм аз и няма хора край мен. Безлюдно е и така искам да бъде, защото се боя, ако някой пресече пътя ми сега, и ако внезапно се яви черна фигура в далечината. И ако това стане, то мислите в главата ми ще се отклонят в друга посока и на преден план ще дойде смущаващият въпроса - Може ли този човек пред мен да ми навреди?
Човешките законите, които устройват този свят, гласят че хората по това време на нощта трябва да бъдат у дома, на сигурно. И виждам как никъде не свети, няма светлина на нито един прозорец край мен. Късно през нощта е, стаите са потънали в мрак, а в леглата живи витаят болните сънища.