жената на улицата тича към мен и крещи марийке мариикеееее с глас от другаде, после приближава , достатъчно за да открие грешката си и отминава, без да спира да тича
преди малко
преди малко главата ми избухна в един рейс
заля пътниците с мътните ми мисли а болката е тежка и като кубинка ме натиска слезе на спирката на хилтън, червеното й яке си отива още една добра позната с която губя връзка опитах да и обясня как се блъскам в стените на главата си говори за купони и за опера в все същото червено яке беше
какво правя
какво правя
какво правя
блъскам се. полудявам, гласът ми изваден от мен се блъска в стените на подлеза смехът ми е толкова чужд и луминисцентен. главата ми се готви да избухне. от 4 часа и философите. алекс в 604 толкова пиян че не може да закопчее глупавият си часовник и ти ли си към попа , значи вървим в едни и същи пътища. сиямката мура приспана (колко деликатно) защото имала кисти във мозъка, фани ми връзва тенекия, гласът по телефона, толкова далечен, пак ли почваш трябваше да изкрещя, нали уж оцеля и ти се доживя през март
сашо черният, когото мразя до смърт, свири така хубаво на флейта, че ми се доплаква на попа и всеки ден едно и също-
отчаянието те затрупва вечер във 94 главата ми е четиричасов взрив пряко включване от марс гората през котято минах е насадена с лампи гълтам леден въздух дишам като риба на сухо дишам
лампа след лампа в кривото гърло