нападат ме ,тоя път само с думи, в трамвая бясенчо и пърхи ръсят обиди на тема външен вид
каква е тая торта на лицето ти
прокажена
изсмет (тук се хилят на новата си дума)
звер
как можеш да се возиш в трамвая
стой си в къщи бе
цялата си в пъпки
пицафейс
отвратителна си
за теб няма ли кур бе
а пилинг
сложи си кола маска на лицето така поне няма да се виждаш
когато се качиха им кимнах за здрасти просто защото сме си играли като малки
не държа да си говоря с тях
защо ме намразиха никога няма да зная
трудно е вече вече е унизително бясенчо беше умно хлапе с голяма уста тогава не можехме да се дразним на приказките му сега обаче не мога вече да простя
не и на човек, когото ако напсувам ще ме смаже от бой
бясенчо хлапето, което аз пазех да не пребият, заради голямата му уста ме псува в трамвай
пърхи ме зяпа с празните си очички под желиран бритон все по-мазен все по-чалгоподобен
някога слушаше нирвана
кой е виновен за мозъчната ви атрофия
и защо я изсипвате върху мен
накрая хората в трамвая им се разкрещяват
сякаш има значение
сякащ ще млъкнат
сякаш не мога и сама
аз вече отдавна съм загубила интерес и не слушам
потъвайте
някога се опитвах да ви измъкна
потъвайте
атрофирайте
нахвърляйте се един на друг
а после
когато се опомните
повърнали върху обувките си
или във кривото си гърло
не ме намесвайте
чувствам се като в седми клас, защото току що си позволих да мразя, наистина да мразя
и ще ви видя да потъвате
и никак няма да ми е жал