гребените са врагове на моята коса, щипят я, къртят я.
зъбите им.. гребените имат ли зъби?
спомням си как майка ми всяка сутрин преди да тръгна на училище ..
аз стоя обул обувки облякъл якето пред врата и я чакам да ме заведе на градина в детската градина
и както чакам тя се задава с гребена и... ужас! от който следва главоболие
после се научих да се дърпам и да отбягвам
и когато след години напуснах мама
никога не използвах гребен
зъбите на гребена, чудовището гребен
много хора са ми казвали
имаш нова прическа, супер коса
а аз не съм правил нищо с нея, само се държа естествено подобаващо с нея.
днес и хвърлих един поглед в огледалото и срам!
бретона или бритона /не знам как се пише тая дума/ ама хич навсякъде кръжи
като каскет, нещо движещо се и неопредилимо
аз я обичам косата си, обаче се сетих че другите още повече я обичат, защото по-често я виждат от мен и се реших взех гребена и така..
чудовището, зъбите и цял ден главоболие с откачане.
да изглеждаш спретната и добре никак не ми е по вкуса и затова ходя по разни купони където се веят пънкари, и пеят за старите дни
не било хигиенично да се подстригвам, не било етично да вървя по-улиците,
обаче така ми е удобно бе хора!? разберете, всъщност майка ми трябва да разбере, защото върна ли се вкъщи и побадам под обстрелни психологичеки атаки
"пак ти е пораснала косата. вратъ ти е обрасъл целия. кога ще се подстрижеш, кога, отивай, отивай.."
какво да правя отивам, иначе ако не беше майка ми да съм заприличал на индийски гуру, презрял земното съществуване и пеещ песни за небето.
ех, понякога чувството за срам се задейства като появила се от изниведелица машинария, която бачка в долапите на тялото ти.
но нека да не навлизам в теми опасни за едно друго поколение
и да завърша накрая така..
е! видях те ли! и аз мога да се използвам гребен и да се нуждая от него и да си реша косата, като я правя хубава..
брей! обаче като се замисля как ли изглежда косата ми сега. уха! .. и усмих!