сливал ли си се с бледостта
обичаш ли булото бяло
не помниш
не помниш вече
безкрая на антрактида
простора на снежната равнина
там където най-хубаво пада нощта
и потъва в кристалчета сняг
там където вечният пътник вятърът
мечтае да дойде при теб
и теб да прегърне внезапно
като топъл вълнен шал който боде
цветовете се разливат по цялото снежно безбрежие
и в очите ти е розово и карамелено кафяво