Имали ли сте чувството... така започнах преди малко, но изтрих написаното. Аз лично се уморих да чувствам, а имам нужда от един, ей така, тласък... бум! и пред мен да се появи нещо, което да ме накара да чувствам, толкова силно, че да не ми е нужно после да употребявам подобни неща. И да не го намирам за загуба.
Мислех си как музиката е по-... Дайте ми музика и само ще танцувам. Ще забравя любов, глупости, дрън-дрън. Само едно адско удоволствие от танца. И музика. Но съм спокоен - утре ще отида в ТРАФИК и ще се видя с най-милата барманка и тя ще ме поита с особено мила и лъчезарна усмивка: "Портокалов сок?" и аз ще се усмихна и ще кимна. Винаги пия портокалов сок. Ей тъй... просто е много оренжев. Харесва ми. И ще схрускам ледчетата.
А ако не успея да ида. Имам да пиша протоколи какви ли не още shit-ове. Това протоколите са много глупаво нещо. И Иво мисли така. Снощи бяхме на друммандбасе парти, леко пияни, но това допринесе за еуфорията. Отнесохме се. Туп-ца. Туп-ца. Чувствах. До такава степен, че сега съм празен. Една дупка зее в мен. Или не! Тя е вътре. Дупка в обвивка. Как звучи само?! Покипси... абсурдно!
Но аз ще пия един портокалов сок и ще изхвърля от себе си това безчувствие. Ще се запълня с музика. Музика пълна с чувства... и отново ще чувствам. А милата барманка ще ми се усмихва все така и ще си мисли, ''колко много се кефи той и откъде намира тази енергия''. Може дори отново да ми го каже. После ще ми благодари, че съм я поздравил с нейната любима песен - на Lenny.
Само дето аз не чувствам... или поне само с музиката чувствам. След това. Преди това. Дупка. Дупка в обвивка. Замаскирана дупка. Празна.
Още търся своята Луна . . .
D.